Доц. д-р Павел Павлов (род. 1967 в София). Завършва Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски”, гара Черепиш (1987).
Като семинарист е изпратен да отбие военната си служба в Строителни войски (1987-1989). През 1989 г. постъпва в Духовната академия “Св. Климент Охридски”, която завършва, но вече като Богословски факулет при СУ след възстановяването му през 1991 г.
Защитава дипломна работа на тема “История на Сливенска епархия”. Същевременно завършва История в СУ, която специалност завършва през 1998 г. От 1994 г. е редовен докторант по История на Църквата в Богословския факулет при СУ.
В периода 1996-1998 г. специализира в Аристотелевия университет на град Солун в Департамента по История на Църквата с научен ръководител проф. Иоанис Тарнанидис, Doctor h.c. на СУ “Св. Климент Охридски.
Защитава докторска степен през 2005 г. с тема на дисертационното съчинение “София – религиозен център през ХVI век”.
Хоноруван преподавател (1994-1998), редовен асисистент (1998).
От 2000 г. чете лекции в бакалавърския и магистърския курс по История на Църквата, История на православното богословие през ХХ век, История на БПЦ, История на християнството по българските земи и Агиология.
От 2013 г. доцент в Богословския факулет.
Участва в десетки университетски и международни проекти, конференции, семинари.
Ръководител на МП “Съвременни аспекти на богословието”, а до 2008 г. основател и ръководител на МП “Християнско поклоничество”.
Научен ръководител на десетки дипломанти. Активна редакторска и преводаческа дейност.
Изпълнителен директор на Международния център по богословска и научна култура (International Center for Theological and Scientific Culture).
Член на Богословската комисия и на Комисията по канонизациите към Св. Синод на БПЦ.
Създател, организатор и ръководител на Поклонническия път „Рилският чудотворец“, както и на други поклоннически инициативи.
Учредител на Академията „Св. Трифон“.
Женен с пет деца.