Личната библиотека на Н.В. Цар Симеон II е събирана в продължение на 80 години, като началото й е поставено още в България преди принудителното й напускане през септември 1946 г.
Предвид своите интереси и занимания, в годините на своето 50-годишно изгнание библиотеката на Царя непрестанно увеличава своя обем и понастоящем достига няколко хиляди тома, съставени от разнородни по тематика и обхват произведения.
В своята биографична книга Цар Симеон споделя:
“Спасява ме четенето. За мен то е форма на медитация, позволяваща да намериш себе си, гледайки на света през призмата на историческите личности. Започнах да чета съвсем млад заради проблеми със здравето, което ми налагаше да си почивам. Във френския лицей бях освободен от физическо и се връщах вкъщи по-рано. След домашните с книга в ръце дълго време прекарвах с майка ми и с нейната компаньонка и бързо прочитах стотици страници.
Някои периоди от живота благоприятстват четенето повече, а други по-малко. Сега чета отново – късно вечер, докато не мога да заспя, или при пътуване със самолет- Предпочитам историческите разкази, но с удоволствие чета и Сен-Симон, както и биографиите на велики личности. Високо ценя мислителинте на Ренесанса, например от времето на Реформацията, какъвто е швейцарецът Цвингли, известен с това, че влиза в спор с Лутер. При всяко свое отиване в Цюрих обичам да се спирам пред църквата, където е проповядвал. Преоткривам и философите, които с интерес изучавах навремето: Ортега и Гасет, Албер Камю, когото с увлечение бях чел и винаги ще си спомням за онази фраза от неговите Писма до един немски приятел, писани по време на войната, която гласи: “Прекалено обичам страната си, за да бъда националист.” Сред тях е и моят сънародник Цветан Тодоров, Исмаил Кадаре, който толкова добре описва нашия свят през ХVIII век, и по-отколешните Декарт, Монтен и Еразъм, които ме белязаха така силно.
Ценя и българските писатели, между които, разбира се, Иван Вазов, патриархът на нашата родна литература, който с такава дълбочина и майсторство описва в литературна форма края на османския период. Вазов става министър на просвещението при моя Дядо и е един от малкото български носители на най-високот царско отличие – Орденът “Св. св. Кирил и Методий”, с който го удостоява моя Баща.
Нека ми бъде простено, че слабо познавам младата литература. Този мой пропуск се дължи отчасти на това, че отдавам предпочитание на историята. Но знам, че тя е богата. Чудесни книги е написал Йордан Радичков, който многократно е сравняван с Габриел Гарсия Маркес и нашата академия представя кандидатурата му за Нобелова награда за литература; а “Железният светилник” на Талев и “Време разделно” на Дончев за мен са истински шедьоври.
България е четяща страна, превеждат се и много чуждестранни книги. Често съм забелязал, че някои са склонни да поставят славянските народи под един знаменател, но това е неправилно. Ние, българите, имаме фино и горчиво чувство за хумор.
Предвид интересите на Цар Симеон, както и сам споделя, тематиката на книгите в голямата си част е из областта на историята, политическите науки, социологията, мемоаристика, богословските науки и прочие. Същевременно в личната библиотека на Царя е събрана най-богатата, пълна и всеобхватна литература, посветена на хералдиката, фалеристиката, история на царстващите династии, нумизматика, вексикологията и емблематиката.
Наред с всички това Н.В. Цар Симеон е получавал стотици книги с авторски посвещения с художествена тематика, лирика, поезия и проза.
Библиотечният фонд на личната му би литовка понастоящем е в процес на подредба, проучване и класификация и посредством настоящия сайт ще бъде достъпен за ползване на изследователи, историци, докторанти и научни работници.