Цариградско шосе 9 км, 1186 София
Негово Царско Величество Симеон II

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО СИМЕОН ІІ, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

Негово Величество Цар Симеон II е роден на 16 юни 1937 г. в София. Той е син на Цар Борис ІІІ и Царица Иоанна и съгласно разпоредбите на Търновската конституция и салическите династически закони е наследник на Престола на Българските Царе до 28 август 1943 г., а от тази дата до ден днешен е последният пълноправен и миропомазан Цар на Българите.


Новороденият престолонасленик на България, 1937 г.
Новороденият престолонасленик на България, 1937 г.
Факсимиле от страниците на официалния Акт за раждането на Н.Ц.В. Престолонаследника Симеон, Княз Търновски, 16 юни 1937 г.
Факсимиле от страниците на официалния Акт за раждането на Н.Ц.В. Престолонаследника Симеон, Княз Търновски, 16 юни 1937 г.
Факсимиле от страниците на официалния Акт за раждането на Н.Ц.В. Престолонаследника Симеон, Княз Търновски, 16 юни 1937 г.
Факсимиле от страниците на официалния Акт за раждането на Н.Ц.В. Престолонаследника Симеон, Княз Търновски, 16 юни 1937 г.
Факсимиле от страниците на официалния Акт за раждането на Н.Ц.В. Престолонаследника Симеон, Княз Търновски, 16 юни 1937 г.
Факсимиле от страниците на официалния Акт за раждането на Н.Ц.В. Престолонаследника Симеон, Княз Търновски, 16 юни 1937 г.

В деня на неговото рождение цяла България е огласена от звън на църковните камбани и 101 оръдейни залпа, които възвестяват раждането на бъдещия български Цар. По случай радостното събитие е обявена широка амнистия за 4000 затворници, опрощават се данъци и такси а учениците получават повишение на оценките с по една единица. Съгласно династическите традиции и фамилни закони новороденият престолонаследник получава титлите Княз Търновски, в чест на старопрестолната столица, титла носена от българския престолонасленик в Третото царство, Херцог Саксонски и Принц Сакс-Кобург и Готски. Първоначално Царица Иоанна желае синът й да се казва Борислав, но събраното пред Двореца множество скандира името Симеон, в съзнанието на българите синът на Борис III може да се казва само и единствено с името на великия български Цар Симеон I, син и славен наследник на Свети Княз Борис-Михаил Покръстител.

Цар Борис III с децата си Княгиня Мария Луиза (*1933) и Княз Симеон (*1937)
Цар Борис III с децата си Княгиня Мария Луиза (*1933) и Княз Симеон (*1937)

На 12 юли, с.г., (Петровден ст.ст.) в дворцовия параклис “Св. Св. Първовърховни апостоли Петър и Павел” Престолонаследникът е кръстен в православната вяра от членовете на Светия Синод. Кръстник на новороденият Княз става партирът на Българската войска най-старият генерал от пехотата Данаил Николаев, а водата за кръщението е донесена специално от река Йордан от специален пратеник на Въздушните на Негово Величество войски.

Специалният съд за водата, донесена от река Йордан за кръщението на Престолонаследника
Специалният съд за водата, донесена от река Йордан за кръщението на Престолонаследника
Специалният съд за водата, донесена от река Йордан за кръщението на Престолонаследника
Специалният съд за водата, донесена от река Йордан за кръщението на Престолонаследника
Специалният съд за водата, донесена от река Йордан за кръщението на Престолонаследника
Специалният съд за водата, донесена от река Йордан за кръщението на Престолонаследника

Н.Ц.В. Симеон, Княз Търновски е зачислен в редовете на Българската войска с чин подпоручик в списъците на 6-ти пехотен Търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк и за почетен шеф на 19-ти пехотен Шуменски полк, на 1-ви артилерийски полк и на 3-ти конен полк.

Факсимиле на обнародваната Прокламация за зачисляване на Княз Симеон Търновски в редовете на Българската войска, 16 юни 1937 г.
Факсимиле на обнародваната Прокламация за зачисляване на Княз Симеон Търновски в редовете на Българската войска, 16 юни 1937 г.
Н.В. Цар Борис III зачислява своя първороден син и наследник на престола в чиновете на войската, Военното на Негово Величество училище, юни 1937 г.
Н.В. Цар Борис III зачислява своя първороден син и наследник на престола в чиновете на войската, Военното на Негово Величество училище, юни 1937 г.
Н.Ц.В. Княз Симеон Търновски, подпоручик от Българската войска, 1943 г.
Н.Ц.В. Княз Симеон Търновски, подпоручик от Българската войска, 1943 г.

Началното си образование Княз Симеон получава в Началното училеще “Неофит Рилски” в столицата, като учебните часове и занимания се провеждат в Двореца от едни от най-добрите учители и възпитатели. За военното му обучение е определен полк. Бърдаров, а за духовното отец протойерей Иван Сунгарски.

Удостоверение за завършен 1-ви клас на Негово Величество Симеон II, Цар Българите.
Удостоверение за завършен 1-ви клас на Негово Величество Симеон II, Цар Българите.

На 28 август 1943 г. след внезапната смърт на Цар Борис ІІІ, едва 6-годишен, Княз Симеон Търновски се възкачва на престола на славните български царе под името Симеон II, Цар на Българите. Поради малолетието на Царя и съгласно разпоредбите на Търновската конституция е избрано тричленно регентство, в състав Княз Кирил Преславски, проф. Д-р Богдан Филов и ген.-лейт. Никола Михов. Регентите упражняват властта си в пределите на царската власт и от името на Царя управляват Царството.

Н.В. Царицата-Майка с младия Цар и сестра му в Рилската света обител по повод 40 дни от кончината на Цар Борис III.
Н.В. Царицата-Майка с младия Цар и сестра му в Рилската света обител
по повод 40 дни от кончината на Цар Борис III.
Н.В. Царицата-Майка с младия Цар и сестра му в Рилската света обител по повод 40 дни от кончината на Цар Борис III.
Н.В. Царицата-Майка с младия Цар и сестра му в Рилската света обител, октомври 1943 г.

Превратът на 9 септември 1944 г., извършен от Отечествения фронт, комунистите и отделни ченове във войската формално обявява, че “ще спазва конституцията в нейните разпоредби”. България продължава да бъде монархия, начело със своя суверен – Цар Симеон ІІ. Регентите са арестувани, а на тяхно място в нарушение на Конституцията с решение на Министерския съвет са избрани нови такива – проф. Тодор Павлов, комунист, порф. Венелин Ганев, безпартиен и Цвятко Бобошевски, земеделец. На 14 септември 1944 г. новите регенти се представят на своя Монарх в Двореца “Царска Бистрица”. Разликата със старите е осезателна – новите пристигат всеки в отделен автомобил, следвани от един камион въоръжени комунистически младежи с развяти знамена и червени ленти.

Н.В. Цар Симеон II, 1944 г.
Н.В. Цар Симеон II, 1944 г.

На 1 февруари 1945 г., след скалъпен политически процес от така наречения “Народен съд” на смърт са осъдени и разстреляни тримата царски регенти, царски съветници, министри, депутати, генерали. Телата им са хвърлени в яма от бомбардировките на Софийските гробища и покрити със згурия. Като израз на чудовищен цинизъм един от новите комунистически регенти пристига в Двореца Врана, за да изкаже “съболезнованията на правителството” за убитите регенти.

Н.Ц.В. Княз Регентът Кирил Преславски (1895-1945)
Н.Ц.В. Княз Регентът Кирил Преславски (1895-1945)
Н.В. Царицата Майка на България в Рилския монастир, 5 септември 1943 г.
Н.В. Царицата Майка на България в Рилския монастир, 5 септември 1943 г.

На 24 април 1946 г., Велики четвъртък, тленните останки на всеобщо обичания Цар-Обединител Борис III са изровени от скромния му гроб в Рилския манастир и пренесени в парка на Двореца Врана. Вдовставащата Царица  и децата му са принудени през нощта да видят отново погребаният преди три години свой съпруг и баща. В двете години до премахването на Монархията на 8 септември 1946 г., Царското семейство остава като заложници в своя дом в Двореца Врана. На 16 септември с.г. Цар Симеон II, сестра му Княгиня Мария Луиза и Царица Иоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият Цар заминава в 50-годишно изгнание.

Семейството се установява най-напред в Александрия, Египет. Неслучайно избират Египет – там, също в изгнание, живее бащата на Царица Иоанна – италианският крал Виктор Емануил. В Египет Цар Симеон е записан в прочутия “Виктория Колидж”, еквивалент на “Итън” за Северна Африка, а Княгиня Мария Луиза в училището “Свето Сърце Иисусово”, под грижите на ирландски монахини. В колежа Цар Симеон учи заедно с редица бъдещи монарси и държавници от Близкия Изток, което и предопределя неговите отлични отношения с Кралските семейства на Саудитска Арабия, Ирак, Йордания и други. Кралят на египет Фарук посреща новите си заселници с ориенталско гостоприемство и уважение. Наред с италианските крал и кралица в Александрия живеят в изгнание и албанският Крал Зог и Кралица Жералдин със сина им Лека, с които Царица Иоанна установява топли и приятелски отношения, продължили за цял живот.

Царица Иоанна и други кралски изгнаници на гости при Крал Фарук в Двореца Монтаза, 1952 г. Кралят на Египет е изискан меценат и покровител на изкуствата и опазването на древната култера на Египет.
Царица Иоанна и други кралски изгнаници на гости при Крал Фарук в Двореца Монтаза, 1952 г. Кралят на Египет е изискан меценат и покровител на изкуствата и опазването на древната култера на Египет.
Крал Зог и Кралица Жералдин на трапезата на Крал Фарук. Царица Иоанна с типичното си благородно чувство и доброта съумява да помири Баща си с албанското Кралско семейство. Италия окупира Албания през 1938 г., оттогава Кралят Император носи титлата и Крал на Албания.
Крал Зог и Кралица Жералдин на трапезата на Крал Фарук. Царица Иоанна с типичното си благородно чувство и доброта съумява да помири Баща си с албанското Кралско семейство. Италия окупира Албания през 1938 г., оттогава Кралят Император носи титлата и Крал на Албания.

През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на прогоненото Българско Царско семейство. В Мадрид Цар Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки.

Царица Иоанна, Цар Симеон и Княгиня Мария Луиза на първа среща с генералисимус Франко в Двореца Пардо в Мадрид, 1951 г.
Царица Иоанна, Цар Симеон и Княгиня Мария Луиза на първа среща с генералисимус Франко в Двореца Пардо в Мадрид, 1951 г.

На 16 юни 1955 г. в деня на своето пълнолетие Цар Симеон II отправя нарочен манифест към българите, с което обявява официално, че макар и лишен в този ден от възможността да положи изискуемата от Търновската конституция клетва ще служи честно и верно на българския народ и българската кауза.

Пълнолетието, 16 юни 1955 г.
Пълнолетието, 16 юни 1955 г.
Пълнолетието, 16 юни 1955 г.
Пълнолетието, 16 юни 1955 г.

През 1959 г. завършва авторитетната военна академия “Вали фордж”, Пенсилвания, САЩ. В академията постъпва под името “Кадет Симеон Рилски”. Престижната военна академия е препърачана от губернатора на Пенсилвания Джордж Ърл, който в навечерието на войната е личен пратеник на президента на САЩ Рузвелт при Цар Борис и който установява отлични отношения с Царското семейство.

 Кадет Симеон Рилски, 1958
Кадет Симеон Рилски, 1958
Грамота на Военната академия за удостояването на Цар Симеон с медала “Джон Уейн”, 1959
Грамота на Военната академия за удостояването на Цар Симеон с медала “Джон Уейн”, 1959
Грамота за удостояването на Симеон Рилски със званието младши лейтенант на Американската армия, 1959
Грамота за удостояването на Симеон Рилски със званието младши лейтенант на Американската армия, 1959
Грамота на Симеон Рилски за провъзгласяването му за доживотен член на Асоциацията на завършилите Военната академия “Вали Фордж”, 1961
Грамота на Симеон Рилски за провъзгласяването му за доживотен член на Асоциацията на завършилите Военната академия “Вали Фордж”, 1961
Кадет Симеон Рилски на учение в Академията
Кадет Симеон Рилски на учение в Академията
 На учения в Пенсилвания, 1959 г.
На учения в Пенсилвания, 1959 г.

След дълги преговори с Ватикана и две срещи с папа Йоан ХХIII (провъзгласен за светец на Църквата от папа Франциск), на 22 януари 1962 г. в православната църква във Веве, Швейцария Цар Симеон ІІ се венчава за испанската аристократка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. От бракът им се раждат пет деца – Кардам (*1962-2015), Кирил (*1964), Кубрат (*1965), Константин Асен (*1967) и Калина (*1972).

Сватбени тържества във Вевей, Шверцария, 21 януари 1962 г.
Сватбени тържества във Вевей, Швейцария, 21 януари 1962 г. Царската двойка е венчана от българския митрополит на Америка Андрей, в съслужение с руския архиепископ на Женева Антоний.
Н.В. Царица Маргарита с историческата диядема, подарена от българския народ, на К.Н. Мария Луиза (1870-1899)
Н.В. Царица Маргарита с историческата диядема, подарена от българския народ, на К.Н. Мария Луиза (1870-1899)
Сватбени тържества във Вевей, Шверцария, 21 януари 1962 г.
Сватбени тържества във Вевей, Швейцария, 21 януари 1962 г.
Царското семейство
Царското семейство
Н.В. Царица Иоанна с князете Кардам, Кирил и Кубрат
Н.В. Царица Иоанна с князете Кардам, Кирил и Кубрат

През всички години на изгнанието Цар Симеон II неуморно работи за българската кауза по света. Стотици срещи с български политически емигранти и бежанци. Благотворителни инициативи под патронажа на Царицата-Майка и Царица Маргарита. Финансово подпомагане на невъзвръщенците, както оскърбително комунистическа България нароча избягалите от режима българи.  1996 г. Цар Симеон ІІ се завръща в България след 50-годишно изгнание.

Тържества за 10 години от пълнолетието на Царя в Мадрид.
Тържества за 10 години от пълнолетието на Царя в Мадрид, 1965 г. По този повод в испанската столица се събират стотици бългрски емигранти от четирите краища на света. Сред гостите са: Испанският Крал Хуан Карлос (тогава Принц на Испания), Кралицата на Албания Жералдин, Великия Княз на Русия Владимир Кирилович и съпругата му Леонида и Левкийският епископ Партений, викарий на Американския митрополит Андрей.
Сред българската колония в Рим, 1969 г.
Сред българската колония в Рим, 1969 г.

Поддържа широки международни контакти в Царстващите семейства, политическите, военните и икономически кръгове в целия свят, като осъществява разнообразна дейност, която налага чести пътувания в различни части на света. Посещава видни политически дейци и държавници, с които осъществява солизни контакти  и лични връзка – официален гост е на генералисимус Чан Кай Шек, когото удостоява с Великия кръст на Царския орден “Св. Александър”, на президента на Филипините Маркос, на държавния секретар на САЩ и много други.

С легендарния предводител на Гуоминдана генералисимус Чан Кай-Шек, президент на Китайската република (Дн. Тайван), 1969 г.
С легендарния предводител на Гуоминдана генералисимус Чан Кай-Шек, президент на Китайската република (Дн. Тайван), 1969 г.
С кмета на Чикаго, който по повод посещението на Техни Величества в града обявява тези дни за “Дни на България в Чикаго”, 1968 г.
С кмета на Чикаго, който по повод посещението на Техни Величества в града обявява тези дни за “Дни на България в Чикаго”, 1968 г.
Цар Симеон в Ангола като специален гост на министър-председателя на Португалия Антонио де Салазар, 1966 г.
Цар Симеон в Ангола като специален гост на министър-председателя на Португалия Антонио де Салазар, 1966 г.

През 1983 г. като изпълнител на завещанието на своя вуйчо италианският Крал Умберто II, Цар Симеон предава на Ватикана собствеността на Торинската плащеница. (за повече информация за Торинската плащаница и Цар Симеон II следвайте линка)

Цар Симеон и Папа Иоан Павел II, 1983 г.
Цар Симеон и Папа Иоан Павел II, 1983 г.

Посещава Светите земи, където е посрещнат от Йерусалимския патриарх Венедикт, който го удостоява с Великия кръст на Божи гроб. В Израел Царят има среща с блъгарската еврейска общност, които изразяват благодарността и преклонението си към Цар Борис за това, че отдаде и живота си за тяхното спасение.

Цар Симеон II с кордона на Великия кръст на Божи гроб, връчен му от Йерусалимския патриарх Венедикт, 1965 г.
Цар Симеон II с кордона на Великия кръст на Божи гроб, връчен му от Йерусалимския патриарх Венедикт, 1965 г.
Йерусалим, 1965 г.
Йерусалим, 1965 г.

Царят и Царицата изминават десетки хиляди километри за срещи в българите в Чикаго, Торонто, Вашингтон, Ню Йорк. В европейските столици, Скандинавието, както и при стотиците българи, пръснати из бежански лагери в Италия, Германия, Гърция. В канцеларията си в Мадридския си дом Царят открива една неофициална служба на червения кръст за подпомагане на българите по света. В архива му в Двореца Врана понастоящем са съхранени стотици писма с благодарност за помощта и подкрепата на Царското семейство.

След полет със свръхзвуков самолет в американската военновъздушна база Торехон в Испания.
След полет със свръхзвуков самолет в американската военновъздушна база Торехон в Испания.
Посещение във Военната академия Вали Фордж години след завършването.
Посещение във Военната академия Вали Фордж години след завършването.

Сред монархическите фамилии на Европа е приет, освен заради роднинството си и заради неговите лични качества и положение. Гостува на Кралица Елизабет в Балморал и Ундзор, на Кралските семейства на Швеция, Дания, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Гърция. С голяма част от тях е и свързан по кръвна линия, както от страна на Сакс-Кобург-Готската династия, така и на Савоя, Бурбон и Орлеан. Освен родния си български език, Цар Симеон II говори отлично английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.

С Кралица София Испанска и Румънския Крал Михай, Атина, 1956 г.
С Кралица София Испанска и Румънския Крал Михай, Атина, 1956 г.

След политическите промени в Източна Европа Царското семейство все по-близо започва да контактува с българите в Родината и да активно, но дискретно да участва в боществените процеси. През 1991 г. в България се завръща Княгиня Мария Луиза, а през 1993 г. за 50 години от кончината на Цар Борис III пристига и Царицата Майка Иоанна. В Рилския манастир е препогребано по чудо оцелялото сърце на Царя Обединител. Радостта и възтораг на българите е неописуем. След десетилетия на поругаване и чудовищна пропаганда българите отново се докосват до своето Царско семейство и до своето умишлено заличавано минало. Негово Величество Цар Симеон II се завръща за първи път в Отечеството си на 25 май 1996 г. Радостта е невъобразима. В деня на пристигането му по улиците на София се стичат почти един милион души. Такова посрещане и такава народна радост никой не си е и представял.

Цар Симеон сред своя народ, 1996 г.
Цар Симеон сред своя народ, 1996 г.
Царят в Плевен
Царят в Плевен
Царят в Пловдив
Царят в Пловдив
На гроба на блаженопочившия Цар Обединител Борис III в Рилския монастир, 1996 г.
На гроба на блаженопочившия Цар Обединител Борис III в Рилския монастир, 1996 г.
Пред мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец – небесният покровител на Българите. Малко известен факт е, че освен Симеон, Царят носи и имената Иоан Рилски и Фердинанд в чест на светеца и дядо му.
Пред мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец – небесният покровител на Българите. Малко известен факт е, че освен Симеон, Царят носи и имената Иоан Рилски и Фердинанд в чест на светеца и дядо му.

През 1998 г. Конституционният съд на Републиката, въз основа на искането на глания прокурор и подкрепено от становищата на министър-председателя и министъра на финасите, единодушно решава да обяви приетия през 1947 г. закон за конфискация на личните имоти на българските царе за противоконституционен.

Дворецът Врана, както и останалите лични и частни са възстановен на Царското семейство през 2000 г. преди Царят да реши да участва реално в политическия живот на Републиката.

В желанието си да бъде полезен на своя народ Царят искретно изявява намерение да се кандидатира за президент на Републиката, позиция на държавен глава, сходна с тази за която от дете е подготвян, възпитаван и изграждан. Въпреки това тогавашната политическа власт отхвърля тази възможност, осланяйки се на петте години изискуеми от новата Конституция за постоянно жителство в България. Царят никога не е лишаван от българско поданство, а чуждо никога не е приемал. В годините на изгнание Симеон II ползва пасаван, а в последствие италиански и испански дипломатически паспорти, които се издават на основание на роднинството с Кралските семейства, съответно Савоя и Бурбон. След като му е отказана възможността да работи за Отечеството си като президент Царят преприема различен ход. От началото на 2001 г. той се завръща окончателно в България и на 6 април декларира основаването на едно национално движение на негово име, което да работи за възраждането на страната. Като лидер на това движение, след поредица умишено създадени проблеми и перипетии при регистрацията му в съда, Българският Цар се яви на парламентарните избори на 17 юни 2001 г., които и категорично спечели. На 24 юли 2001 г. Симеон II положи клетва като министър-председател на Република България, използвайки гражданското си фамилно име – Сакскобургготски. В продължение на 4 години той управлява успешно страната и подготви пътя на България за членството в НАТО и подписа на Договора за присъединяване към Европейския съюз.

През 2009 г. Цар Симеон II напусна активната политика и се отдаде на опазване на историческото минало, на културни и обществено значими инициативи, като подкрепа на младите и инициативни българи у нас и в чужбина. През октомври 2010 г. Царското семейство основа Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна” именно с цел да се съхрани за идните поколения историческото наследство на Третото българско царство. През март 2011 г. Фондът започна поетапното възстановяване на Двореца Врана, като културно-историческо и духовно средище.

На литийното шествие с чудотворната икона на Св. Богородица от Троянския манастир.
На литийното шествие с чудотворната икона на Св. Богородица от Троянския манастир.

С Указ на Президента на Републиката от 15 юни 2007 г. Негово Величество Цар Симеон II е удостоен с най-високото държавно републикански отличие – орден “Стара планина” първа степен, за изключителни заслуги към Родината.

Цар Симеон при удостояването му с най-високото отличие на Република България – Орден Стара планина, 2007 г.
Цар Симеон при удостояването му с най-високото отличие на Република България – Орден Стара планина, 2007 г.

Н.В. Цар Симеон ІІ е носител на над тридесет държавни и династически отличия, между които най-високата степен на испанския Орден “Карлос ІІІ”, Велик офицер на френския Орден на почетния легион, Велик Кръст на белгийския Орден на Короната, Велик Кръст на Ордена независимостта на Хашемидското Кралство Йордания, Велик кръст гръцкия Орден на Спасителя, Великия кръст на Божи гроб от Йерусалимския патриарх, Великия Кръст на Малтийския орден, Голямото огърлие на Ордена на Златното руно, Великия кръст на честта и благочестието, както и най-висшите степени на редица европейски династически и църковни ордени. Освен на множеството чужди отличия и ордени Цар Симеон II е последният в българската история Велик магистър на всички Царски ордени. В исторически план се запазва единствено Царският орден “Св. Александър”, като династическо отличие на Българския Царски Дом.

Връчването на грамотата за почетен гражданин на Мадрид, 2004 г.
Връчването на грамотата за почетен гражданин на Мадрид, 2004 г.
Цар Симеон получава знаците на Велик офицер на Ордена на почетния легион от Президента на Франция Валери Жискар Д’Естен, 2007 г.
Цар Симеон получава знаците на Велик офицер на Ордена на почетния легион от Президента на Франция Валери Жискар Д’Естен, 2007 г.
Великият магистър на Малтийския орден връчва Кръста на честта и благочестието на Цар Симеон II, в Двореца Врана, 2007 г.
Великият магистър на Малтийския орден връчва Кръста на честта и благочестието на Цар Симеон II, в Двореца Врана, 2007 г.

На 7 април 2015 г. след прекарани седем години в кома, първородният син на Цар Симеон II Княз Кардам Търновски почива. Това е тежък удар на Царя и Царицата, за целия Царски дом и за всички родолюбиви монархисти в България. Княз Кардам е женен за Княгиня Мириам и имат двама сина – Борис и Белтран. В памет на своя покоен съпруг Княгиня Мириам приема православието, каквото изповядват и двамата и сина, съгласно разпорадбите на Търновската конституция и на българската династическа традиция.

На 16 юни 2017 г. Цар Симеон II отбеляза своята 80-та годишнина в Родината си в своя дом – Дворецът Врана. В Патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” Светейшият патриарх и членовете на Светия Синод отслужват благодарствен молебен. Както преди осем десетилетия камбаните на този храм, както и на всички църкваи в страната, биеха в чест на последния миропомазан български Цар. Сред гостите на Височайшия юбиляр бяха представители на европейските династии, духовници, общественици, дейци на изкуството и политически дейци от всички български партии, без разлика на техните възгледи и разбирания. Цар Симеон II през целият си живот се посвети на единението на Българите и днес посвещава времето и усилията си за тази своя неизменна кауза!

Н.В. Цар Симеон II на тържествата по случай диамантения юбилей на Кралица Елизабет II.
Н.В. Цар Симеон II на тържествата по случай диамантения юбилей на Кралица Елизабет II. След кончината на румънския крал Михай, Симеон II е най-старшият по възшествие на престола монарх в света – от 28 август 1943 г.