В началото на 2011 г. Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна” възложи на своя експертен и реставрационен екип, разширен със специалисти в областта на опазване на архитектурно-историческото наследство, изготвянето на пълен анализ на състоянието на основната дворцова сграда – Новият дворец във Врана. Същевременно, след съставения план за реставрационна дейност се започна поетапното възстановяване на отделни помещения на партерния етаж – Централното фоайе, входният вестибюл, Орлеанският салон, личният кабинет на Н.В. Цар Борис III и т.н. Въпреки това напредването на реставрационните дейности в цялост оттогава и до сега бе силно затруднено и на практика ограничено до партерния етаж, предвид редица обстоятелства и пречки, като се започне от приетия през 2009 г. от Народното събрание, в пълно противоречие със законите и Конституцията на Република България, мораториум върху разпореждането и експлоатацията на личните имоти на Царското семейство и се стигне до факта, че държавата в лицето на МРРБ води съдебни дела, за да одържави личния дом на трима български царе за втори път след Закона за конфискация от 1947 г. В тези вече близо десет години, определени медии и политически кръгове непочтено използват темата за личните имоти на Царското семейство за користни цели, с методите на пропаганда, подмяна на историческите факти и документи и откровени неистини.
Въпреки всичко това Царското семейство посредством Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна” неуморно и последователно продължава, със средствата с които разполага и в мащабите, които му е допустимо от ограниченията, да се грижи за Двореца и да го благоустроява, съобразно съвременните изисквания за институт, посветен на историята на Третото българско царство, какъвто досега не е съществувал.
Ситуиране
Дворцовият комплекс “Врана” се състои от три свързани помежду си здания – Старият дворец (1904), Новият дворец (1909-1912) и топла връзка помежду им с кухненска и сервизна сграда. Дворецът е разположен в сърцето на дворцовия парк, изграден от Цар Фердинанд върху земеделските земи, които изкупува от жителите на селата Герман, Лозен и Казичене. Пълното му оформяне и завършване е завършено към 1939 г. Сградата на Новия дворец е с издължена правоъгълна форма, като двете дълги фасади са с ориентация съответно северозапад (фасадата с главния параден вход) и югоизток (фасадата с ориентация към лесопарковата среда).
Обемно пространствено решение
Сградата представлява симетрична композиция, като симетрията е нарушена само в североизточната фасада, посредством ситуираната кула с купол в неовизантийска стилистика и орнаментика. Дворцовата сграда е една комбинация от барокови, сецесионови и възрожденски елементи, които му придават уникална визия, заслуга за която са усета, изикванията и разбиранията на Цар Фердинанд, въплътени на дело от архитектурния талант на Никола Лазаров.
Сградата се състои от четири нива, както следва:
- Сутерен (частично подземен)
- Партерен етаж (с основен вход от северозапад) (снимка 1)
- Първи етаж (основен жилищен етаж за Царското семейство) (снимка 2)
- Втори етаж (подпокривен етаж с частична непълна височина)
Архитектурен анализ
През годините на социализма сградата е използвана активно до средата на 70-те години на ХХ в., когато е затворена и са преустановени всякакви активни ремонтни и подържащи дейности, което е довело до нейното крайно амортизиране и компрометиране. След обстойния оглед и заснемане на съществуващото положение се стигна до следните заключения:
1. Сутерен
Състоянието е силно амортизирано, дървената дограма и мазилките са напълно компрометирани, като се забезялзат множество течове от водосточните тръби, които влизат в каменинови такива и се отвеждат в централната система. Всички видове инсталации, прекарвани през последните 100 години са в лошо състояние и е наложителна тяхната подмяна и реновация, където това е допустимо.
2. Партер
Този етаж е в значителна степен реставриран и единственият, който е обитаем в пълнота. Въз основа на цялостната архивна документация, както от архивния масив на Царското семейство, така и на личния архивен фонд на арх. Никола Лазаров, Реставрационния съвет на Фонда предложи цялостен проект за привеждането на съществуващите помещения във вид, интериор и подредба максимано близки до периода 1912-1946 г. За тази цел, след провеждането на значителни реставрационни дейности по интериорната среда, в помещенията са експонирани автентични мебели, исторически предмети, картини и лични вещи на членовете на Царското семейство, които през годините на изгнанието са съхранявани в домовете на Цар Фердинанд в Кобург, Германия, на Царица Иоанна в Ещорил, Португалия и на Цар Симеон в Мадрид, Испания. До голяма степен в помощ за целта бяха спомените на Княгиня Мария Луиза, Лалка Генова, дъщеря на командира на бронирания полк полк. Гено Генов, на Марияна Сарафова, племенница на придворната дама Анна Сарафова, на Вера Василева и Радка Никовска, лични камериерки на Н.В. Царица Иоанна, както и на свидетелските разкази на инж. Тодор Коларов, управител на двореца от времето на социализма. Всички споменати непосредствени преки спомени, предвид факта, че са живели в различни периоди в сградата.
3. Първи етаж
Основната жилищна част на Двореца, която вследствие на дългите години занемара е силно амортизирано и в лошо техническо състояние. По-голямата част от помещенията, особено тези в североизточното крило са на практика неизползваеми към момента. Повечето архитектурни елементи, като подове, фигурални тавани, врати, дограми и стенни мазилки се нуждаят от реставрация и консервация. В югоизточното крило на етажа Фондът извърши частични действия в тази посока, като беше подменена напълно електрическата инсталация и извършена спешна реставрация на помещенията за Царския архив и библиотеката.
4. Втори (или подпокривен) етаж
Внимателният оглед на това ниво доведе до извода, че заедно със сутерена то се намира в критично лошо физическо и техническо състояние. През годините покривната конструкция е компрометирана на множество места, което е водело до сериозни течове, които силно са увредили таваните, стените и подовете на помещенията на този етаж. През периода 2001-2009 г. Царското семейство е възлагало частично реновиране на покривната част, с цел да се съхрани ситауцията до осъществяването на цялостен проект за покрива и подпокривния етаж на сградата. С оглед важността на покривната конструкция за всеки тип сгради експертният екип на Фонда планира покривната конструкция да бъде напълно реновирана в духа на първоначалните планове на арх. Никола Лазаров от 1909 г. Архивната документация показва, че съществуващата покривна конструкция съществено се различава от оригиналната, която при бомбардировката от 24 март 1944 г. е напълно разрушена. Както свидетелства и Нейно Величество блаженопочившата Царица Иоанна покривната конструкция е завършена до лятото на 1945 г. именно поради опасността за цялостното състояние на сградата и едва след това се преминава към възстановяване на интериорната част на Двореца. Царицата-майка възлага на арх. Горанов да изработи планове и възстанови покрива. Предвид обстоятелствата това преустройство е направено набързо и без да се отчита автентичния вид и орнаментика от преди пожара. След 2010 г. Фондът продължи частично и то в най-критичните участъци на покривната част да извършва ремонтни дейности и по този начин засега са преодолени по-значителни щети.
5. Фасади и фасадни елементи
По фасадите на Двореца се забелязват намеси от различни периоди, силно ерозирали и компрометирани във времето. Фасадите и фасадните елементи предстои да бъдат реновирани, съобразно първоначалните планове и архивни извори.