Цариградско шосе 9 км, 1186 София

ДВОРЦОВИЯТ ПАРК

Паркът на двореца Врана е съставна част от царското имение и до днес представлява изключителен интерес като творба с високи качества и сложни етапи на развитие и устройство. Заема площ от 968 декара незастроена площ, а целият парк с наличните сгради е 993 декара.

В историческото му развитие могат да се определят четири етапа, в зависимост от промените в собствеността и управлението му. Първият етап е свързан с дейността на Цар Фердинанд I и неговата подчертана страст на вещ ботаник и паркостроител; вторият – на Цар Борис III, като продължител на делото на своя баща и негов възпитаник по отношение на естествените науки; третият обхваща периода след 1947 г., когато със закона за конфискация на личните имоти на Царското семейство (VII ВНС, 1947) собствеността преминава в ръцете на Народната република (УБО). Четвъртият етап започва след 2001 г., когато чрез дарението на Царското семейство дворцовият парк преминава във владение и под грижите на Столичната община (СО).

Характеристика на парка

Релефът на парка е равнинен, надморската височина е 560 м. Паркът е разположен край река Искър върху терени с почви от алувиално-ливаден тип. Почвената покривка не е с изцяло естествен произход, част от нея е създадена върху пясъчните и часкълестите наслаги на реката. Поради сравнително голямата площ в парка има разнообразни микрорелефни условия. Почвите се характеризират с различна мощност, състав, свойства и плодородие в зависимост от разстоянието до речното корито и антропогенното въздействие. Почвата е средно плодородна, с добри възможности за развитие на разнообразна растителност.

Климатът е умерено-континетален. Влияние на климатичните елементи оказва отново близостта на река Искър.

Благодарение на усилията на царете Фердинанд и Борис впечатляващото растително разнообразие в парка се определя от таксономично богатство – 821 вида, отнесени към 435 рода и 118 семейства, принадлежащи към 23 фитогеографски елемента, концентрирани на площ от около 100 ха. Същевременно събраната понастоящем обективна информация за реалното участие на тревистите растения в общия фитофонд на парка и разпределението им по паркови елементи са важно условие за запазване и възстановяване на ценни видове и съобщества при провежданите в периода 1947-2005 г. реконструкции и промени в парковото пространство

Първи етап

Първоночално същинската част на парка стъпва върху територията на имотите на османския чифлик “Чардаклия”. През 1898 г. Княз Фердинанд купува 590 декара от чифлика и земите около него и до 1918 г. присъединява чрез покупка на частни терени от землищата на околните села Казичене, Горубляне и Лозен. Така Царят оставя на своя син след абдикацията си имот от 834 декара – парк и чифлик с овощни и зеленчукови градини, оранжерии и парници, и начало на израстваща гъста и прохладна гора в част от имението.

Цар Фердинанд кани видни чуждестранни специалисти градинари и паркостроители, като наред с това изпраща българи на обучение и специализации в Европа. До 1908 г. градинар озеленител е Васил Георгиев, който предприема най-големите залесителни мероприятия и изгражда първите алеи и пътеки в парка – Главната алея, Алеята с чинарите и други. Цялостен план за оформянето на парка от този период не е запазен, но по сведения може да се заключи, че в основни линии композицията на парка дава французинът Жул Лошо, който е първият директор на Княжеските ботанически градини в София от 1887-1908 г., а по-късно професор във Версай, Париж. От 1903 до 1908 г. в парка работи и австриецът Йохан Келерер от Мюнхенската ботаническа градина, който проектира и изгражда шестте алпинеума. Царят лично нарежда изграждането им поради своята голяма привързаност към алпийската флора на българските земи. Като главен градинар през 1906 г. постъпва чехът Антон Краус. До 1920 г. под негово ръководство се засажда по-голямата част от дървесната растителност. Той полага основите на обемно-пространственото изграждане на бъдещите забележителни открити пространства в парка. През 1911 г. се изгражда алпинеумът “Даалем”, по името на прочутата ботаническа градина в Берлин. Краус започва формирането на пейзажите чрез създаването на дървесни видове – дъб, секвоя, ела, платан, лириодендрон, липа, бор и други, част от които съществуват и до днес. За помощник на Краус е привлечен друг чех – Хофман, който работи във “Врана” до 1915 г. Той изгражда езерата – с водоплаващите птици и с лотосите. От 1908 до 1918 г. в парка се създава малък филиал на Царската зоологическа градина в София. Имало е елени, два слона, камила, якове, блатни птици и фазани. Царят закупува два слона от Хамбург, които кръщава Нал и Дамианти, по името на древноиндийския епос. Освен за забавление на царските деца, те били използвани за стопанска работа.

С изграждането на Двореца и с разширяването на парка в източна и западна посока се установяват в общи линии границите на парка. Очертават се неговата пейзажна композиция и характерни черти на класическите паркове в Европа от ХIХ век.

Втори етап

Вторият етап от развитието на дворцовия парк обхваща периода от 1918 г. (възшествието на Цар Борис III) до 1947 г. (конфискуването и обявяването в държавна собственост на имението Врана от VI-то ВНС). Основните дейности през този етап са свързани с дооформянето на парковите пространства, реконструкция на алпинеумите и обогатяването на композициите. През тези 29 години в парка работят редица водещи специалисти градинари и паркостроители, като с особени заслуги за цялостното обемно-пространствено доизграждане се откроява главният градинар Вилхелм Шахт. През този период продължава и производствената дейност. Например, през 1939 г. (годината на най-големия си рацвет) в стопанската част на имението са отглеждани 411 дка пшеница, 184 дка ръж, 65 дка фий, 125 дка картофи, 40 дка люцерна и други. Общо от селскостопанските култури са заети 1055 дка земя. Освен това огромна площ е заета от зеленчуковата и овощната градина, ягоди, малини. За обработването на това огромно имение Цар Борис наема през лятото 186 работници, от които 35 щатни. Особено големи приходи идват от цветята. За тази цел при Царската ботаническа градина в София е открит магазин за продажба на цветя от имението „Врана”.

Според мнението на специалистите от началото на своето създаване до принудителното напускане на Царското семейство царското имение „Врана” запазва своя характер на типичен извънградски чифлик. Наред с това под личните грижи на Цар Борис имението “Врана” се развива като изрядна ботаническа градина с парков характер. Прочутият акад. Иван Буреш пише през 1938 г.: “През 1928 г. Царят можа да покани българските ботаници в Двореца “Врана” да разгледат и да удивлят на тази придобивка”.

Трети етап

На 19 декември 1947 г. Великото Народно събрание приема закон, с който личната собственост на царете Фердинанд и Борис III и техните наследници се одържавява. В последвалия период се извършват общи дейности по подържането на съществуващото положение, като се полагат известни грижи за обновяването на растителността в парка. В този етап се откроява личността на инж. Тодор Коларов, който започва своята професионална кариера в парка през 1954 г., подготвяйки своята дипломна работа за парка, впоследствие постъпва на щат във “Врана” и остава на работа до пенсионирането си през 1994 г. През годините са проведени редица научни изследвания върху историята, ботаническото богатство и етапите на оформяне на парка, въз основа на които са направени оценки на състоянието и необходимите грижи за съхраняването му. На 25 юни 1986 г. паркът е обявен за паметник на градинско-парковото изкуство, потвърдено с решение на Министерство на културата в категория “паметник на културата с национално значение”.[1]

Четвърти етап

На 4 юни 1998 г. Конституционният съд на Република България взема единодушно решение за обявяване закона за конфискация на личните имоти на Царското семейство за противоконституционен. През 2001 г. Цар Симеон и Княгиня Мария Луиза даряват парка на двореца на Столична община. Съгласно волята на дарителите СО се задължава да се грижи за парка като естествен природонаучен музей и да определи реда за посещения на гражданите в него.

През 2013 г. СО решава да закрие съществуващото Общинско предприятие “Парк-музей Врана” и да предаде парка към „Паркове и градски градини“, като по този начин се унищожава автономността на 120-годишния парк, което неминуемо се отразява и на неговото съвременно състояние. Грижите, които Столична община полага са концентрирани в една незначителна част от целия парк, при това без оглед на съществуващите десетилетия традиции и практики, съхранени дори и след одържавяването на собствеността през 1947 г. В тази връзка е необходимо привличането на специалисти от целия кръг на ботаническата наука и ладшафтното инженерство, благодарение на които паркът на Двореца “Врана” да съхрани своето значение на ex situ колекция за консервационно значими видове от българската, балканска и световна флора, като има условия да бъде обогатявана и може да се използва за научноизследователски, образователни и интерпретационни цели.

При правилно поддържане и грижи, както и системни еколого-биологични изследвания и наблюдение, паркът може да бъде източник на генетичен материал за използване на адаптираните екзотични видове.

Организирането на паркообразователни дейности изисква не само добро административно управление и ланшафтно строителство, но и наличието на подготвени служители, екскурзоводи в областта на ботаниката и екологията.


[1] ДВ, бр.41/1992 г.