Цариградско шосе 9 км, 1186 София

Поради големия обществен интерес към темата за личните имоти на българските Царе Фердинанд I и Борис III и техните наследници в настоящия раздел публикуваме факсимилета на оригинални документи за собствеността на Двореца Врана, съхранявани понастоящем и свободни за достъп в Държавната агенция “Архиви” към МС на Р. България. Всеизвестен факт е, че основен постулат на правовата демократична държава е правото на частна собственост, която е неприкосновена и тези автентични документи не подлежат на съмнение и непочтена интерпретация. И по този повед Конституционният съд на Републиката се произнесе с пълно единодушие още през 1998 г., когато обяви Закона за конфискация на тези имоти от 1947 г. за противоконституционен!

От 1898 до 1918 г. Цар Фердинанд извършва множество придобивни сделки, посредством покупка от местните жители на селата Горни и Долни Лозен, Герман, Казичене и постепенно тези земеделски земи са окрупнени до границите на имението Врана – паркът и земеделската част до 1947 г., когато със закона за конфискация са одържавени. Запазени са близо 500 крепостни актове и десетки нотариални актове за това. В нито един от тях като купувач не фигурира държавата в лицето на ресорния министър – на обществените (държавни) имоти, а лично Цар Фердинанд, чрез пълномощник – съответно частно лице или Интенданството на цивилната листа (срв. Пълномощно на Кн. Фердинанд от 15.08.1902 г.). Не само това, но от редица документи е видно (срв. Записка от 24.02.1926 г.), че Интендантът на Цивилната листа на новия Цар Борис III продължава да изкупува земи за имението Врана и след 3 октомври 1918 г. – абдикацията на Цар Фердинанд, но отново за сметка и на името на Стария Цар. (Повече за статута на Интендантството можете да прочетете в съответния раздел)

Запазените Крепостни актове, Нотариални актове и продавателни записи, към времето на осъществяването на сделката са легитимен документ за осъществяването й за за собствеността. Легитимен документ за легитимна собственост са и днес! Закупените парцели за оформянето на парка и имението на Двореца Врана са 462 на брой с името на продавача и съответната дата на продавателната сделка и размера на парцела.

Освен всичко това идва и заемът на Цар Фердинанд от Руския император Николай II от 1912 г., гарантиран с личния му имот Дворецът Врана! Цялата документация – полицата по гаранцията и кореспонденцията между руския посланик Неклюдов и Външното министерство на Руската империя, се намира в Държавния архив на Руската федерация в Москва (Архив на Външната политика на Руската империя. Историко-документален архив на РФ). Наред с това е публикуван многократно в български исторически издания още от времето на социализма и преиздаван и до сега. Писмото от 12/25 ноември 1911 г. от посланик Неклюдов до заместник министъра на външните работи на Русия, изпратено по повод предоставяне на българския цар на заема, ясно установява, че причината Цар Фердинанд да иска заем от руското правителство е задлъжняването на царя към БНБ с повече от 2 млн. франка при лихва от 7 %, за което царят бил издал полици в полза на БНБ. В Писмото от 12/25 ноември 1911 г. на посланик Неклюдов се сочи „че имуществените дела на царя далеч не са в блестящо състояние: от една страна той е накупил и настроил в България много, а княгиня Клементина, която и без това похарчи в България много за укрепване престола на сина си, не даде в завещанието си, както се очакваше, особено предисмство на своя любимец, който така получи след смъртта на майка си от 600 до 700 хиляди франка годишен доход и нищо повече.”.  А 1912 г. е годината на завършването на строежа на Двореца „Врана” и Цар Фердинанд е имал нужда да „рефинансира” извършеното строителство и да довърши вътрешното обзавеждане.

В запазените документи, сред които и “Опис на личните имоти на бившия цар”, фонд 188, оп.1, а.е.697, л.л. 1-106 в ДА “Архиви” е видно, че към 1946 г. Дворецът Врана е описан, както следва: “Недвижим имот, находящ се в землището на с. Горни Лозен, Софийско, а именно: имение в местността “Врана” от около 2650 (две хиляди шестстотин и петдесет) декари при съседи държавен път София-Пловдив, шосе за Казичене, братя Кръстеви, Григор К. Латев, братя Кръмбатлийски, мера на с. Казичене, Дончо Манчови, Апостол Кьосев и др. Нотариален акт – Том VIII, №159, регистър 159, нот. дело №328 от 1928 г. – IV нотариус при Софийския окръжен съд.

Недвижим имот от 5 декара, находящ се в землището на село Горни Лозен, местността “Татарски друм” при съседи от всички страни дворцово место на Двореца Врана; градина от ½ декара в землище – същото в местността “Стария Искър” при съседи от всички страни дворцово место; градина ½ декар в местността “Ливадите” от всички страни дворцово место.

Нотариален акт . том ХIII, 2, регистър 2618, дело №2512 от 1935 г. – I нотариус при Софийския окръжен съд.”

ДА “Архиви” фонд 188, оп.1, а.е.697, л.л. 1-106

л. 1 Протокол на комисията (комисия, назначена от министър-председателя К. Георгиев)

л. 2-54 Опис на движимото имущество на новата сграда. Описани са мебели, сервизи, картини и всякакъв инвентар по стаи и помещения;

л. 55-69 Опис на сервизите в Двореца – сребро, порцелан, стъкло, глина и други прибори за декориране на маси;

л.70-76 Опис на движимото имущество в Стария дворец (същите движимости);

л.77-93 Опис на движимото имущество при стопанството на Двореца Врана;

л.94-106 Опис на земите и постройките собственост на Н.В. Царя в парка и стопанството на Врана. (Описани са ниви, малинови насаждения, зеленчукови градини, ливади, пасища, пипиниера, стопански двор, овощна градина, дворцов парк и гора, пътища и води);

Опис и оценка на имотите на Негово Величество Царя, които ще се застраховат при застрахователно дружество „България” от 28.06.1923 г.;

Опис на сградите, собственост на бившия цар и държавни, предадени за ползване на дворцовото Интендантство от 01.01.1933 г.;

Опис на личните имоти, притежание на бившия цар от 1946 г.;

Един от 500-те крепостни актове за закупуване на земи, 1903 г.