Православният параклис на двореца “Врана” е осветен на 2/15 май 1914 г. от Високопреосвещения митрополит Партений (1845-1918) в съслужение с духовенство и при молитвеното участие на Цар Фердинанд, Царица Елеонора, Князете Борис и Кирил, Княгините Евдокия и Надежда, на митрополит Василий, духовният наставник на престолонаследника и дворцовата свита. Богослуженията в него се извършвали всеки неделен и празничен ден, в който Царското семейство се е намира в Двореца. През останалото време дворцовият ефимерий служел в параклиса на Софийския дворец “Св. св. апостоли Петър и Павел” или в този на Двореца “Царска Бистрица”.
Параклисът във Врана е посветен на небесния покровител на Престолонаследника Борис, Княз Търновски – Св. равноапостолен Цар Борис Михаил Покръстител. След одържавяването на двореца, в духа на атеистичната същност на новите комунистически обитатели, параклисът е унищожен напълно.
В края на 1946 г. Екзарх Стефан изпраща църковна комисия, която да опише и прибере олтарните принадлежности, утвар, икони и т.н.
На 14 юни 2017 г., по повод 80-та годишнина на Цар Симеон II, за първи път от 14 септември 1946 г., Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и синодалните митрополити отслужи благодарствен молебен и донесе изнесената през 1947 година олтарна икона на Св. Цар Борис Покръстител, поднесена от името на цялото българско православно духовенство при миропомазването на Княз Борис през 1896 г. В желанието си да се възстанови и духовният живот в този исторически дом на Царското семейство, Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна” полага усилия да възстанови православния параклис и да бъде отново жив този Дом Господен, достъпен за посетители и поклонници.
Дворцови ефимерии
Според запазените исторически сведения най-дълголетният дворцов свещеник е ставрофорен свещеноиконом Рафаил Алексиев, роден през 1881 г. в село Горно Кюсилери (дн. Каравелово, общ. Карлово). Завършва Карловската прогимназия, като едновременно работи като ратай, за да помага на семейството си.
Приет е за ученик в Самоковското богословско училище. Завършва с отличие и заради чудесния си глас получава назначение като клиросен певец в новоосветения храм “Свети Седмочисленици” в София. Присъствайки на празнична служба Цар Фердинанд е силно впечатлен от гласа на младия Рафаил и му предлага да бъде ръкоположен за свещеник и назначен за дворцов ефимерий в параклиса на Софийския дворец. След устройването на параклиси в Двореца “Царска Бистрица” през 1904 г. и Двореца “Врана” през 1912 г. отец Рафаил поема и тяхното духовно обгрижване до прогонването на Царското семейство на 16 септември 1946 г.
През 1924 г., наред с дворцовата си служба, отец Рафаил е назначен за председател на Църковното настоятелство на столичния катедралния храм “Св. Крал” (дн. “Св. Неделя”), където служи до пенсионирането си. Именно по негово време храмът е възстановен в настоящия си вид след атентата от 16 април 1925 г. Като дворцов свещеник отец Рафаил взема участие в сватбения ритуал на Цар Борис III и Царица Иоанна през 1930 г., в кръщенето на Княгиня Мария Луиза през 1933 г. и на Престолонаследника Княз Симеон Търновски на 12 юли 1937 г., както и съслужава на Софийския митрополит Стефан по време на чина на Царското помазание на Цар Симеон II през 1943 г.
По време на боледуването на Царя-Обединител е неотлъчно до него, като го причестява със Светите Тайни Христови в късния следобед на 27 август 1943 г., а на следния ден в 16:22 часа Царят предава Богу дух. След погребението на монарха отец Рафаил продължава своето служение, заедно с определения от Нейно Величество Царицата Майка за нарочен духовен наставник младият отец Иван Сунгарски.
Отец Рафаил отслужва и последния молебен в деня на Именния ден на Цар Симеон II – 14 септември 1946 г. Два дни по-късно Царското семейство напуска Двореца “Врана” и се отправя в принудително изгнание.
Отец Рафаил е удостоен с четири царски отличия – Командирският кръст на Царския орден “Св. Александър”, получен по повод православното кръщение на Княз Симеон, Кавалерският кръст на същия орден, Кавалерски кръст на Народния орден “За гражданска заслуга” и Медала “За заслуга”. За дълголетното му достойно служение Светият Синод на Българската църква го въздига с офикията “ставрофорен свещеноиконом”. Умира на 22 януари 1956 г., като опелото му е отслужено от Левкийския епископ Партений, който девет години по-късно кръщава двама от синовете на Цар Симеон II и Царица Маргарита – Князете Кардам (1962-2015) и Кирил, който понастоящем е Председател на Съвета на настоятелите на Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна”.
